ЗАИНАТЯ̀ВАМ СЕ1, -аш се, несв.; заинатя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Започвам да се инатя. Понякога някоя овца се заинатяваше и не искаше да излезе. Й. Йовков, АМГ, 122.
ЗАИНАТЯ̀ВАМ СЕ2, -аш се, несв.; заинатя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Проявявам инат; заинатвам се. – Напротив! Синът ти може да излезе непослушен като мене, да се заинати и да стане монтьор вместо велик конструктор. Г. Крумов, Т, 43. Нашите ме съветваха да се кандидатирам и за биохимия, но аз се заинатих. Вън от медицината не исках да чуя за нищо друго. Ем. Манов, МПЛ, 222. Достатъчно е инженерът да се заинати и онези глупави казани [за фабриката] да се забавят само един месец. Н. Русев, П, 29.